Ушите ми проглушени от тишината.

Издигна ме високо,
Ноемврийския вятър, 
Ронещ сълзливите листа на есента , 
Която предстои, но не знае.
Какво , че няма да те видя!?
И мисълта ми преследва теб , 
Където не си, аз съм там.
Аз не мога да плача. 
Играй...играта, в която губя аз...



Компилацията на живота.
Mixed by me.

хареса ми, браво